Пътуване до ЮАР и Мозамбик: Мисионерска база в Мапуто

Целия маршрут на пътуването до ЮАР и Мозамбик, както полезни съвети, разходи и изводи може да прочетете ТУК.

КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС –> ЙОХАНЕСБУРГ – ВЯРА И ГРАДСКИ КОНТРАСТИ

ПОЛЕТ ЙОХАНЕСБУРГ (ЮАР) – МАПУТО (МОЗАМБИК)

На следващия ден имах полет от 8:50 от Йоханесбург до Мапуто, Мoзамбик с пристигане в 10:00ч. Полетът трябваше да е с LAM (Мозамбишките авиолинии). Самолетът бе по-малък от тези, с които сме свикнали в Европа – с по 2 колони като всяка бе с по 2 седалки. По-нисък, по-малък и много по-тесен самолет. Качихме се ние на борда, подредихме багажа, настанихме се и самолетът уж тръгна. Но точно преди да излезе на пистата, пилотът направи съобщение, че самолетът има технически проблем и се налага полетът да закъснее. Чакахме цял час (!) седнали вътре, докато най-накрая се разбра, че проблемът е в системите и не можело да се оправи на мига и затова сме щели да сменим самолета с подобен. През цялото това 3-часово закъснение, първо ни дадоха вода още докато чакахме да излезем от самолета, а след това ни върнаха обратно до терминала на летището, където ни упътиха до салона (лаунджа) на авиокомпанията и където ни бе предоставена безплатна консумация на всичко налично, разбира се!

Някои авиокомпании, уж европейскии и уж с регламенти и закони, се опитват да минават метър при закъснения като раздават на пътниците кроасанчета, а други – уж африканци – ти осигуряваат трапеза! С изключение на първия час, докато чакахме в самолета да излетим и притеснението ми, че на летището в Мапуто може да се наложи да ме чакат от въпросната организация, останалото непредвидено време на летището в Йоханесбург бе приятно.

В крайна сметка полетът се състоя и бе най-краткият ми полет до момента – 45 минути от излитането до кацането. По-бързо раздаване на храната на борда, напитките и събиране на боклука не бях виждала.

ИЗНЕНАДИ НА ЛЕТИЩЕТО

Гледката над Мапуто от самолета беше потресаваща – само ламаринени покриви и бараки навсякъде. Никакви луксозни имения, никакъв градоустройствен план, всеки строял където и както му падне. На летището бе мястото, на което ми се изясни картинката къде съм попаднала – просто седалките в автобуса говореха красноречиво – бяха толкова изпокъсани, че си даваш сметка, че щом на летището посрещат туристите така, то вътре в страната едва ли е много по-различно.

Последва сравнително бавен процес по изкарване на виза on arrival, преглеждане на документите по няколко пъти, еднакви въпроси на няколко места. Необходимите документи за туристическа виза on arrival бяха: хотелска резервация за престоя, обратен полет и паспорт. В случая хотелската ми резервация бе фиктивна, колкото да я покажа на границата и след това я отмених, тъй като щях да спя в базата на организацията. В интернет навсякъде пишеше, че визата струва 50$, но всъщност ми поискаха 150$!!! Връщане назад няма, така че явно се възползват максимално. Едно от момичетата мисионери, с което се запознах по-късно, бе от Канада и нейната дългосрочна виза (за до 1 година престой) е струвала 900$! Нямах голям избор.

–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Мапуто. Виж ТУК!

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА МОЗАМБИК

– Територията на страната е открита от Вашку Да Гама през 1498г. и е станала португалска колония през 1505г. Затова и португалският език е официален език в Мозамбик. Английски почти никой не говори, въпреки че се изучава в училищата.
– Населението е около 32 млн. хора. Една жена ражда средно по 5 деца.
– Среден годишен доход на човек – около 540$, което нарежда страната на едно от челните места в класацията за най-бедни държави в света след ЦАР, Малави, Бирунди и Южен Судан.
– Само около 40% от населението е грамотно.
– Като бивша социалистическа държава, 1 май e обявен като Ден на труда, както е и в България. Денят е неработен и неучебен. Мозамбик става Народна република през 1975 г., когато отвоюва независимостта си от Португалия и до 1990 г. страната поддържа много близки взаимотношения със Съветския съюз и страните от Източни блок, между които и България. Останах изумена, когато един от мъжете, които обгрижват момчешкия пансион, ми сподели, че преди години Мозамбик е внасял много плодове и зеленчуци от България!
– Маларията е голям проблем в Мозамбик и реално наистина имаше много комари целодневно. Аз използвах какво ли не – рол-он с лимонена трева, спрей с DEET против трочически комари, гривни, накрая дори се обринах от прекомерната употреба на такива препарати, но като цяло нямах ухапвания – най-много 1-2.
– 12% от населението е болно от СПИН

Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и изгодни оферти!

ЦЕЛ НА ПОСЕЩЕНИЕТО

Времето ми в Мозамбик бе гвоздеят на програмата, бе целта на цялото пътуване. Всичко останало бе съпровождащо. Ако трябва да изтрия спомените си от всичко останало, което видях по пътя и оставя само спомените си от Мозамбик, ще ми е напълно достатъчно.

Причината да посетя Мозамбик в никакъв случай не бяха красивите плажове, с които е известна държавата, нито дивите животни в сафари парковете, а силното желание да участвам в някакъв доброволчески проект и най-вече такъв с мисионерска насоченост. Преди 3 години чух за първи път чух името на Хайди Бейкър – американка, мисионер, която със съпруга си от 30 години живее и служи в Мозамбик. Основаната от тях неправителствена организация – Iris Global има изградени множество бази, сиропиталища, училища, клиники, стотици църкви, различни служения из цял Мозамбик, но и в други държави на всички континенти. Хайди живее в Пемпа, в североизточния край на страната, където в момента има военни действия и е опасно за доброволци. Затова реших, че чисто по-добра логистика ще имам, ако избера тяхната база в покрайнините на столицата Мапуто – Зимпето. (Виж ТУК) Кандидатствах, одобриха ме, подготвих 1 цял среден куфар и половина с дарения (четки за зъби и дрехи) и ето ме тук – бореща се с бюрокращината по границата…

Шофьорът Алекс ме чакаше от дълго време. Организацията поемаше безплатно моят наземен транспорт, нощувките и храната (ако избера да се храня с това, което ядат децата). Ако реша, че искам да ям друго, си го набавям със собствени средства.

МАПУТО – ВПЕЧАТЛЕНИЯ

По пътя от летището до базата – мръсотия, неуредица, много кал, страшен трафик, изпочупени коли. Много екзотично беше, че на главната улица се случваше абсолютно всичко – врати се произвеждаха на самата улица, коли се ремонтираха, железарски услуги, тоалетни блокове сложени за продажба на импровизирания тротар, детски велосипеди и метални легла наредени на праха отвън, матраци в найлон също, завеси и спални комплекти… Всичко.

Масово магазинчетата представляваха 4 греди, забити в земята и някакъв плат/найлон отгоре. Имаше хора, които разнасяха целия си магазин върху тях си – бяха толкова накичени. Пътят до някъде беше с асфалт, след това пръст или в случая гьолове и огромни дълбоки и широки дупки.

В интерес на истината, в Мапуто има и цивилизован квартал с по-високи сгради, тротоари и големи подредени хипермаркети, но някак мизерните квартали, ламаринените къщи и платнените сергии са преобладаващи.

За да избегнем трафика, шофьорът сви и влезе съвсем в дивото – там, където са незавършените къщи без прозорци, малките ниви, които хората поливат с лейки (!) и много, много прах.

IRIS GLOBAL MINISTRY – ZIMPETO

Най-накрая стигнахме до Ministério Arco Íris (португалското име на организацията). Много се зарадвах, че бях посрещната от бял млад мисионер – Кърлсон от САЩ. Той ме разведе из базата, показа ми всичко кое къде се намира, след това забравих почти всичко и накрая се настаних в стаята. Бях сама в стая с общ санитарен възел и единствен посетител на базата по онова време. Повече такива като мен има през летните месеци, когато са отпуските на хората. Имаше и дългосрочно пребиваващи мисионери, все бели, които нощуваха на отделно място в базата – Сара от Канада, Ерика от ЮАР, Емануил от Филипините, Шарлот от САЩ и още няколко. Като цяло може би единственото нещо, което не ми хареса е разделението между просто посетители (като мен) и мисионерите. Общо взето бях оставена да се оправям сама за всичко.

Базата в Зимпето на Iris Ministerio е основана през 1995г. от Хайди и Роналд Бейкър, мисионери от САЩ. Това е всъщност първото място, което те изграждат, когато се преместват да живеят в Мозамбик. Текущи ръководители на базата са Augosto Lopes, израснал от малък в базата и жена му Clara, която първоначално е била дошла като мисионерка. Доскоро ръководители са били Стийв и Рос Лазар.

В базата има:
– училище, в което се обучават около 800 ученици сутрин и също толкова следобед – това са деца от пансиона и 0общността
– пансион за над 200 деца от новородени до 20г+, разделен в различни сгради по пол и възраст. Отделно има сграда за деца със СОП. За всички тези деца се грижат местни хора от общността, някои от които живеят в базата, а други идват и си отиват. Повечето от тях са вярващи.
– църкoвна сграда – огромна зала, построена скоро, която освен за богослужения, се използваше и когато трябваше да се съберат всички ученици от долен (1-6 клас) или горен курс (7-11 клас) за някакви официални поводи. Към момента църквата се ръководи от Пастор Jose, който като разбра, че съм от България, веднага се сети за Жоржан Банов.
– клиника за лекуване на леки наранявания и болести
– библейско училище, в което идват вярващи от цял Мозамбик
– стол (кафетерия), където се случваше храненето на закуска, обяд и вечеря, но също така бе място за репетиции на разни певчески състави, както и за събранията с мисионерска тематика
– библиотека
– пансион за краткосрочно пребиваващи (т.н. посетители (visitors) и пансион за дългосрочно пребиваващи мисионери

Общо взето от големият булевард първо се вижда голямата сграда на църквата, зад нея са едноетажните сгради на училището и зад тях – всичко останало. В базата е сравнително чисто (с изключение на някое друго малко гущерче в кухнята). Добре организирано и безопасно място дори по тъмно. Настилката е предимно пясък.

Делничната програма в базата бе:
5:30 – събуждане –> 6:30 – закуска –> 12:30 – обяд –> 16:00 – време за къпане –> 17:30 – вечеря

Всички важни моменти се оповестяваха чрез сирена. През почивни и празнични дни събуждането и закуската се изместваха с час покъсно. Къпането е изключителна важна част от ежедневния режим, тъй като в самото начало, когато Хайди идва в Мозамбик, почти всяка вечер в продължение на години е прибирала по някое бездомно детенце в собствения си дом, къпала го е, обличала го е, нахранвала го е и го е оставяла да спи в къщата й съответната вечер. На следващата вечер е било друго детенце, за да може колкото се може повече деца да се докоснат до Любовта.

Какво правех аз в тази база и в какви активности се включих, четете в следващия пътепис.